Пародонтологията е раздел от денталната медицина, чиито обект са превенцията, диагностиката и лечението на парадонталните и лигавичните заболявания.

 Пародонтът представлява тъкъните, които обхващат и поддържат зъба. Включва венеца, костта около зъбите и съединително-тъкъните връзки, които поддържат зъба в самата кост. Възпалителните изменения в тези тъкани водят до оголване на корените, разклащане и загуба на зъба.

В ранен етап възпалението на венците е обратимо и се нарича гингивит. Причинява се от микроорганизмите намиращи се в зъбната плака и зъбният камък.

Симптомите при гингивита най-често са:

• Зачервени, отточни, лесно раними венци;
• Кървене на венците при миене на зъбите и почистване с конец;
• Лош дъх и усещане за дискомфорт;

Гингивитът е най-началната степен на пародонтално заболяване и е напълно лечим при отстраняване на плаката и зъбният камък. Ако обаче гингивитът не се лекува, процесът се задълбочава и обхваща подлежащата кост и съединителна тъкън.

 Развива се пародонтит, който е доста по-сериозна диагноза.

Пародонтитът се характеризира с образуване на костни и венечни джобове, които представляват отдръпване и стопяване на костта около корена на зъба. Вследствие на това се оголват корените, зъбът се разклаща и в по-напреднал стадий се стига до загуба на напълно здрави, но силно разклатени зъби.

Пародонталните заболявания протичат понякога без болка, хронично и много често признаците им са трудноуловими за самият пациент.

Само при редовни прегледи могат да бъдат диагностицирани в най-ранен етап.

Някои от симптомите на пародонтит са:

• Отдръпване на венеца и оголване на корените на зъба;
• Разклащане на зъбите;
• Лесно кървящи, зачервени и отточни венци;
• Изтичане на гной между венеца и зъба;
• Постоянно лош дъх;
• Разместване и разреждане на зъбите и промяна на разположението им в зъбната редица и др.

Други рискови фактори за развитие на гингивит и пародонтит са:

• Хормонални промени и дисбаланс (бременост и пубертет);
• Тютюнопушене;
• Стрес;
• Непълноценно хранене;
• Генетични фактори и обремененост;
• Някои общи заболявания – диабет, спин, след лъче- и химиотерапия, някои синдроми (Даун и др.), заболявания свързани със слюнчените жлези и др.;
• Прием на някои медикаменти – кортикостероиди, антидепресанти, орални контрацептиви и др.

Основна и главна причина за парадонталните заболявания обаче е бактериалната плака и зъбният камък – недобрата орална хигиена, непостоянните и непълноценни орално-хигиенни навици, както и липсата на регулярни профилактични посещения в денталния кабинет.

По последни данни почти 100% от хората имат някаква форма на пародонтално заболяване.

Гингивитът е по-разпространен сред младото население, а пародонтитът засяга предимно хора над 30-годишна възраст.

И двете състояния могат да бъдат лекувани и контролирани, но колкото в по-ранен етап започне лечението, толкова по-добра е прогнозата.

Лечението и контролът при повечето пациенти се постига с редовно професионално почистване на зъбният камък и плаката и полиране на зъбите на 3 или 6 месеца. Задължително е пациентът да спазва отлична орална хигиена, без която е невъзможен контролът и лечението на което и да е пародонтално заболяване.

В някои случаи се налага вземането на допълнителни лечебни мерки, за да се запазят зъбите и да се подобри естетиката.

Такива могат да бъдат:

• Пародонтално шиниране на силно разклатени зъби;
• Кюретаж на пародонтални джобове, който в зависимост от нуждите бива открит или закрит;
• Мукогингивална, пародонтална и костно-регенеративна хирургия (костна аугментация) и др.